Velimir Velev took the role of Prison Clerk in the Conan the Barbarian (2011). See Velimir's other film movie roles in IMDB.
Velimir Velev took the role of Miner 4 in the Expendables 2 (2012). See Velimir's other film movie roles in IMDB.
Velimir Velev took the role of Preacher Murderer in the The Hitman's Bodyguard (2017). See Velimir's other film movie roles in IMDB.
Автор и режисьор: Велимир Велев Костюми: Стефания Георгиева
Музикално оформление: Велимир Велев, Стефания Георгиева, Христо Таков, Ваня Камянска, Камен Марин, Янко Стоянов
На сцената в сноп светлина – дръвче, на него ябълка. Момче и момиче. Приближават устните си. Ябълката сякаш е целувката между тях. Свенливостта ги спира за миг. Усмихват се и затварят очи. Докосват едновременно с устни ябълката и я отхапват. Дървото се превръща в „мост“ между тях и чрез този контакт, без да гледат, те преминават в любовен танц. В мрака изплуват много дръвчета. Под всяко момче и момиче. Действията им като ехо следват първите двама. Постепенно в играта се откъсват един от друг. Протягайки ръце във всички посоки, за да се достигнат, се размесват, превръщайки се в слепци „опипващи“ въздуха около себе си, за да намерят сродната душа.
Някога, когато ние, хората сме имали всичко, сме посегнали към дървото със забранения плод. Така живеем и до днес – някъде там между двете – между Дървото, което ни дарява живот, и дървото, което ни дава разум да избираме, но не и очи да различаваме добро от зло, истина от лъжа, любов от егоизъм. Там между неразбирането, че притежаваме всичко на тая земя, и заблудата, че трябва вечно да търсим някъде извън себе си щастието.
И оттогава продължаваме да живеем, сякаш обгърнали с ръце от двете страни ствола на едно дърво, което ни свързва и разделя. Безчувствени към прегръдката на любимия, докато гледаме през рамото му далече към чуждо изкушение. Убивайки най-близките си с егоизъм. Разпъвайки ги на кръст с изневяра и предателство. И така докато не унищожим любовта и не я превърнем в консумация, докато не съсипем всичко, което имаме и не оценяваме. Тогава идва време за разплата:
Светът се превръща в пустиня.
Животът в порнография.
Любовта в търговия.
Приятелството в изгнание.
Съществуването в наказание.
Пребиваването на тази земя в капан.
Докато не се усетим прокълнати. В душите - ужаса, че връщане назад няма. И тогава, останали без изход, се сещаме само за едно – да вярваме, че ако има покаяние, има и прошка. Нищожни и смазани, просещи милост, по-ниски от тревата, да чакаме някой да се пресегне и влее в жилите ни соковете от „дървото на живота“, за да се родим пак между клоните му като плод, който ще се отдели и този път мъдро ще заживее отново!
Спектакълът е резултат от специален психофизически актьорски тренинг по сценична актьорска импровизация, изграден изцяло върху елемента ДЪРВО. Той е вторият спектакъл от авторската театрална методика наречена ПЕТТЕ ЕЛЕМЕНТА (Вода, Дърво, Огън, Земя, Метал), която стъпва на петте стихии като природен материал в работата на сцената и превръщането им в сценично изразно средство.
Съчетавайки в хармонично единство жанровите характеристики на драматичния театър и кукленото изкуство, на балета и цирка, на пантомимата и физическия театър, без самият той да е нито едно от тези изкуства, „Покаяние“ излиза извън рамките на жанровата категоризация, като един различен по рода си театрален феномен.
„Сянката на моята душа” е кратка визуална импресия, в която незрящите актьори играят със сянка и светлина без да ги виждат, рисуват на живо върху огромен екран разноцветни картини, създават и оживяват образи на сенки чрез движението на телата и ръцете си, разчитайки на вътрешния си „поглед” и интуиция – нещо невиждано досега!. Спектакълът вълнува не само с това, че прекрачва отвъд границите на човешките възможности. Със своята поетичност той достига до дълбоките и скрити кътчета на душата. И ни подсеща, че единственият начин да прогоним от себе си сянката на самотата и студа, е да отворим с обич и доверие прозорците на сърцето си за хората и света около нас.
Автор и режисьор: Велимир Велев
Музикално оформление: Стелиан Желязков
Костюми: Мая Петрова
Асистент режисьор: Петя Бончева
Актьорски състав:
Сенки - Байрие Емин, Верка Костандовска, Георги Пантелеев, Ивелин Богомилов, Катрин Димитрова, Панчо Карамански, Дилян Тодоров.
Визуални импресии – Верка Костандовска и Панчо Карамански
Отзиви от пресата
"Тяхното представление е изключително! Такова нещо никой не е правил до сега в света … Смятам този млад театър в България за един сериозен театрален феномен. Чрез него България ще получи една своя запазена културна марка, която ще бъде известна и позната по целия свят."
Войн Перич, директор на Световния Театрален Фестивал за слепи и слабовиждащи, Загреб, Хърватия (за спектакъла «Сянката на моята душа») 07.10.2009, Загреб
"Невиждан Театър - Това е явление!"
Проф. Д-р Юлия Огнянова, режисьор, педагог, философ, изкуствовед
"Смело и невъзможно - театър на сенките. Задача, трудна дори за зрящи. Как би могъл човек, роден без зрение да разбере какво е светлина и как се раждат сенките от нея? Това, което се създава на голяма дистанция от теб, без никакъв пряк допир... Как да обясниш всичко това на незрящи. Как биха могли да разберат какво се случва на екрана, ако не го виждат?. А още повече и да вдъхнат живот на нематериалната сянка.
НАИСТИНА е изглежда невъзможно. Преди пет години преподавателят от НАТФИЗ Велимир Велев среща преводача Блажо Николич, който го вдъхновява да създаде първия у нас театър с незрящи актьори... Велев изработва своя методика за обучение на невиждащите деца, привлича към трупата и актьори от частния ВИА театър, за да се роди няколко месеца по-късно техният “Невиждан театър” – напълно незрящи играят с марионетки, правят професионален театър на сенки и рисуват невероятни импресии на огромен екран! Нещо невиждано досега по света!"
Искра Ценова, сп. Тема
"Този спектакъл постигна само за един час направи, това което съюзът на слепите у нас от 15 години се бори да постигне като промяна в съзнанието на обществото в този град!"
Радио мрежница, гр. Карловац, Хърватска
"Тук всяка седмица се играят спектакли от цял свят. Но такова нещо досега не бях гледал през живота си! Сигурен съм че след този спектакъл тази вечер всички си тръгнаха от тук по-чисти, по-светли и по-добри!"
Пламен Даскалов, културно аташе на България в Загреб, Хърватия (след световната премиера на "Сянката на моята душа" в Загреб)
"Този спектакъл промени съзнанието ми изцяло!"
Николас Висели, актьор от Theater Breaking Through Barriers USA
"СЕНКИ ИМА САМО ТАМ, КЪДЕТО ИМА СВЕТЛИНА! Спектакълът "Сянката на моята душа" е възможен, само заради СВЕТЛИНАТА в душите на тези смели незрящи деца! А би могъл да бъде ВИДЯН от зрящите, само ако прибавим към СВЕТЛИНАТА им своята собствена."
Ангелина Славова, актриса, Младежки Театър "Н. Бинев" - София
Представлението е посветено на 200 годишнината от рождението на Луи Брайл
Един човек губи зрението си, както милиони преди това, но вместо обичайната съдба на слепия – нищета, просия, обреченост на самота, изолация и деградация, той не се предава – борейки се в началото за равностойно място в света на виждащите, много скоро той избира път обратен на отчаянието: да служи на хората които не виждат! И стига до там, че с азбуката която създава, не само „възвръща„ очите си но ги „дарява” на другите и така „възкресява” зрението на милиони хора по света. Оттогава чрез „неговите очи” тези хора „виждат” света – имат достъп до цялото човешко знане – четат, пишат, смятат, музицират, общуват със себе си и с другите, с целия свят.
В представлението ще въвлечем хората да „поиграят” заедно с децата и да преживеят за малко живота на един „сляп Христос”, изживял своето разпятие и възкресение, стигнал и преминал през своята голгота! С помощта на децата, зрителите ще повървят по неговите стъпки (да преживеят различните етапи от неговия живот: да „надникнат”, отначало за малко в окъпания в светлина свят на детето, през неговите жадни за познание широко отворени очи, после през внезапното ослепяване, пътят му в света на „вечната нощ” до „възкресяването” на изгубеното му зрение)
Жанрово представлението е уникална смес между театър на тъмно, историческа въстановка, сензитивен театър, пърформанс, интерактивен театър и театър на сенките!
Тръгвайки от светло в началото на представлението, още в първите минути осветлението изгасва – с публиката ще потънем в пълния мрак за да усетим с всички сетива, какво значи да живееш живот без зрение.
Главни действащи лица в този театър на тъмно са самите деца. Те канят публиката в своя свят за малко, където неизбежно ще разменят ролите си - виждащите ще се окажат незрящи, а слепите деца ще бъдат техни очи и водачи в това своеобразно „пътешествие” из пространството на „нощта”. Тук всеки ще има възможността да се ориентира по звуци и миризми, да усети какво е да слушаш с кожата си въздуха, какво е да виждаш с длани и пръсти света. Така публиката ще премине през физическата тъмнина на незрящите за да стигне до светлината на техния вътрешен поглед, където пред очите на зрителите ще се открият поезията и пъстротата на техните души – свят обратен на тъмното – свят на цветове, сенки и кукли (за пръв път в театрална история напълно слепи актьори правят театър на сенки и кукловодят марионетки)
И докато изпитваме върху себе си какво означава да си в света на незрящите, докато гледаме как те невиждащите правят с лекота неща, които дори нас биха затруднили, неволно ще направим съпоставка между нас, зрящите и тях:
Така някои от нас, може би ще разберат стойността на това което притежаваме! Други може би ще получат по-голямо уважение към незрящите, когато осъзнаят, че в някои отношения те имат повече зрение и сетива от нас, зрящите..На трети, всичко това може би ще даде повече вътрешна сила за борба и жажда за живот. За четвърти това би могло да е осъзнаването, че може би смисълът на човешкия живот е и в протегнатата за подкрепа ръка към другите. Че ключът към умението „да виждаме със сърцето си” е в това да можем да служим и на другите безкористно, като намерим начин, който е по силите ни.
Биографията и животът на човекът дал писменост на по-голямата част от незрящите в света е повод да погледнем навътре в себе си и да „отворим очи за простичките, обикновени, но вечни човешки истини, ценности и идеали – за обичта между хората, за състрадателността и съчувствието, да изострим сетивата и чувствителността си към съдбата на другите, към човешката взаимопомощ и подкрепа! Защото независимо от състоянието в което се намираме, всеки от нас би могъл да намери сили не само за себе си, но и за хората!
Velimir Velev took the role of Prison Clerk in the Conan the Barbarian (2011). See Velimir's other film movie roles in IMDB.
Velimir Velev took the role of Miner 4 in the Expendables 2 (2012). See Velimir's other film movie roles in IMDB.
Velimir Velev took the role of Preacher Murderer in the The Hitman's Bodyguard (2017). See Velimir's other film movie roles in IMDB.
Автор и режисьор: Велимир Велев Костюми: Стефания Георгиева
Музикално оформление: Велимир Велев, Стефания Георгиева, Христо Таков, Ваня Камянска, Камен Марин, Янко Стоянов
На сцената в сноп светлина – дръвче, на него ябълка. Момче и момиче. Приближават устните си. Ябълката сякаш е целувката между тях. Свенливостта ги спира за миг. Усмихват се и затварят очи. Докосват едновременно с устни ябълката и я отхапват. Дървото се превръща в „мост“ между тях ...
„Сянката на моята душа” е кратка визуална импресия, в която незрящите актьори играят със сянка и светлина без да ги виждат, рисуват на живо върху огромен екран разноцветни картини, създават и оживяват образи на сенки чрез движението на телата и ръцете си, разчитайки на вътрешния си „поглед” и интуиция – нещо невиждано досега!. Спектакълът вълнува не само с това, че прекрачва отвъд границите на човешките възможности. Със своята поетичност той достига д...
Представлението е посветено на 200 годишнината от рождението на Луи Брайл
Един човек губи зрението си, както милиони преди това, но вместо обичайната съдба на слепия – нищета, просия, обреченост на самота, изолация и деградация, той не се предава – борейки се в началото за равностойно място в света на виждащите, много скоро той избира път обратен на отчаянието: да служи на хората които не виждат! И стига до там, че с азбуката която създава, не само „възвръща&...